Блог на MediaBASKET

Мери Джойс е жената, която стои зад медийните прояви на Обама по време на неговата предизборна кампания в интернет. (New Media Operation Manager)
Съжелявам, че пак зачеквам тази тема..и на нас почна да ни омръзва. Провокирана, обаче от ежедневният политически спам, който ни залива покрай локалните ни партийни битки, ми се ще някой, който отговаря и консултира българските партийни дейци да види това интервю…

Това че сте в Twitter и FB НЕ прави автоматично вашата кампания успешна, дами и господа!Всичко е в стратегията и доброто познаване на локалната интернет култура, а не в това че сте направили група или/и блог….МОТИВАЦИЯТА е елементът, който липсва при всички. Дайте на хората причина да се присъединят към вас, а не само възможност да го направят!

Най-добрият и преди всичко забвавен анализ на промяната в медийното поведение и разбира се начинът, по който трябва да гледате на рекламата в интернет.
Нали сме на вълна Български награди за Уеб и сме мега-актуални
ЕNJOY!

Миналата семица в Ню Йорк Таймс излезе статия , която поставя въпроса как прераства онлайн кампанията на Обама в комуникацонна стратегия на правителството и случва ли се това въобще.Статията в Таймс се базира на „мемо“, автор на което е Питър Суайър (вж. PDF файла), което излезна отново миналата седмица, засягащо въпросите за продължението на присъствието на президента в социалните мрежи, блогове, микроблогове и въобще всичко що е Web 2.0.

Мащаби

Дали Белият дом ще провежда толкова успешно комуникацията в „The internets“ с 10 ангажирани служители на пълен работен ден, срещу екип от 170 отдадени на новите медии ентусиасти, които работиха в  предизборната кампания? Още повече, че сега публиката е нарастнала- от поддръжници на Обама до всички 300 млн. aмериканци. По важно е, че дори и да имаха капацитета да отговорят на всеки персонално, биха се  сблъскали с пречки от легитимен характер.

Легинимност

Интересното при преминаването от кампанийна комуникация към правителствена такава е, че нещата които можеш да си позволиш да кажеш бидейки КАНДИДАТ президент са доста повече от становищата, които можеш да вземеш като вече ПРЕЗИДЕНТ на САЩ. Просто, защото думите вече могат да се превърнат в действия... Суайър дава интересен пример със Северна Корея – прост отговор на въпрос по време на предизборната кампания, е равносилен на официално становище, когато излиза от Белия дом и като такова би  могло дори да даде старт на конфликт.

Питър Суайър говори за още много спънки за Web 2.0 комуникацията от легитимен характер. За това, че има рестрикции за видеото, което може да се излъчва (споменавайки естествено засиленото присъствие на Обама в youtube.com), за това че Белият дом ще носи отговорност за действията на всички ангажирани с комуникацията лица и няма да е толкова лесно „народа“ да помага.

В заключение само ще кажа, че колкото и проблеми да стоят пред Белият дом, самият факт че поставят проблемите е вече заявка за това, че ще се търси решение. Не мога да не отбележа инвазията на хаус и ужас от българските политически партии в Twitter в последните месеци. Може би не е лоша идея и ние да започнем да мислим за проблемите на комуникацията по-отдалече и по-отгоре, тогава може би ще започнем да постигаме и по-добри резултати.

Естесетвено, властта идва с отговорност, която естествено трябва да се вземе предвид  и при  провеждане на комуникационната политика и естествено това не изключва дори свободната медия интернет.