Subway ни направи деня! Тук гледам все едно Ани (която снима) е обядът.
-Таня
Tanya lunchin'
Етикети:lunch, MediaBASKET, Subway
2 COMMENTS
MediaBASKET утре гордо се понася към Индустриална 11 на купон, за да провери как си взаимодействат музикално българи и белгийци!
Как се оказа, че изглеждаме през очите на Ани, която ни е измоделирала нощес….
Музиката и нейното въздействие, емоциите и тяхното влияние над хората, съзнателното и подсъзнателното. Музика, музика, музика кой не обича музиката?! За някой е чисто удоволствие, за други начин да изразят себе си, за трети стил на живот. Съществува още една група, групата на рекламистите решили да я използват като инструмет подпомагащ продажбите. В съзнанието ми изниква пример на германски търговци решили да пуснат френска музика в магазина си. Какво продават? Вино. И воала, отчели ръст на продажбите. Дали е било заради френските шансони и Едит Пиаф не можем да кажем със сто процентна сигурност, но част от запитаните клиенти отговорили, че чувствали странното желание за нещо френско.
Класацията на Advertising Age за най-добрите песни в рекламите за 2008.
1. SAUL WILLIAMS: „LIST OF DEMANDS“ NIKE SPARQ TRAINING
2. SANTOGOLD: „CREATOR“ BUD LIGHT LIME
3. YAEL NAIM: „NEW SOUL“APPLE MACBOOK AIR
4. ENNIO MORRICONE (BANDINI REMIX): „L’ESTASI DELL’ORO (THE ECSTASY OF GOLD)“
5. LIARS: „CLEAR ISLAND“TIMEX IRONMAN
6. THE KINKS: „EVERYONE’S A STAR“TARGET/CONVERSE
7. ROBERT PLANT AND ALISON KRAUSS: „KILLING THE BLUES“JCPENNEY’S AMERICAN LIFE8. RUBY SUNS: „OH MOJAVE“MICROSOFT
9. VASHTI BUNYAN: „TRAIN SONG“REEBOK
10. CLOUD CULT: „LUCKY TODAY“ESURANCE.COM
Лично аз не бих подредила песните в тази им последователност, но пък затова светът е шарен, колкото хора, толкова вкусове. Да си призная моят фаворит от класацията е номер 6, направо са си отличници Converse. Подходящата музика доизгражда бранда прави го завършен.
Индирок срещу обикновения поп
Все повече фирми рискуват с нови групи и този риск всъщност им носи повече ползи
А сега нещо българско и любимо, определено екипите на Глобул и
Загорка са се справили с избора на мелодия. Къртят.
daydream in blue
TEN YEARS AFTER
Най-добрият и преди всичко забвавен анализ на промяната в медийното поведение и разбира се начинът, по който трябва да гледате на рекламата в интернет.
Нали сме на вълна Български награди за Уеб и сме мега-актуални 
ЕNJOY!
Миналата семица в Ню Йорк Таймс излезе статия , която поставя въпроса как прераства онлайн кампанията на Обама в комуникацонна стратегия на правителството и случва ли се това въобще.Статията в Таймс се базира на „мемо“, автор на което е Питър Суайър (вж. PDF файла), което излезна отново миналата седмица, засягащо въпросите за продължението на присъствието на президента в социалните мрежи, блогове, микроблогове и въобще всичко що е Web 2.0.
Мащаби
Дали Белият дом ще провежда толкова успешно комуникацията в „The internets“ с 10 ангажирани служители на пълен работен ден, срещу екип от 170 отдадени на новите медии ентусиасти, които работиха в предизборната кампания? Още повече, че сега публиката е нарастнала- от поддръжници на Обама до всички 300 млн. aмериканци. По важно е, че дори и да имаха капацитета да отговорят на всеки персонално, биха се сблъскали с пречки от легитимен характер.
Легинимност
Интересното при преминаването от кампанийна комуникация към правителствена такава е, че нещата които можеш да си позволиш да кажеш бидейки КАНДИДАТ президент са доста повече от становищата, които можеш да вземеш като вече ПРЕЗИДЕНТ на САЩ. Просто, защото думите вече могат да се превърнат в действия... Суайър дава интересен пример със Северна Корея – прост отговор на въпрос по време на предизборната кампания, е равносилен на официално становище, когато излиза от Белия дом и като такова би могло дори да даде старт на конфликт.
Питър Суайър говори за още много спънки за Web 2.0 комуникацията от легитимен характер. За това, че има рестрикции за видеото, което може да се излъчва (споменавайки естествено засиленото присъствие на Обама в youtube.com), за това че Белият дом ще носи отговорност за действията на всички ангажирани с комуникацията лица и няма да е толкова лесно „народа“ да помага.
В заключение само ще кажа, че колкото и проблеми да стоят пред Белият дом, самият факт че поставят проблемите е вече заявка за това, че ще се търси решение. Не мога да не отбележа инвазията на хаус и ужас от българските политически партии в Twitter в последните месеци. Може би не е лоша идея и ние да започнем да мислим за проблемите на комуникацията по-отдалече и по-отгоре, тогава може би ще започнем да постигаме и по-добри резултати.
Естесетвено, властта идва с отговорност, която естествено трябва да се вземе предвид и при провеждане на комуникационната политика и естествено това не изключва дори свободната медия интернет.
Powered by FireStats